Блог за живота, самопознание, духовно развитие, житейско вдъхновение и личностно развитие, мисли и мъдрости

вторник, 20 декември 2016 г.

Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи




Децата се нуждаят от ограничения, за да растат щастливи

Аз съм професионален терапевт с 10-годишен опит в работата с деца, родители и учители. Напълно съм съгласна с мнението на съвременните учители, че децата ни стават все по-лоши и по-лоши в много аспекти. Това е мнението на всеки учител, който срещам. По време на десетгодишната ми кариера наблюдавам непрекъснат спад в социалното, емоционалното и академичното функциониране на децата, както и рязко увеличаване на когнитивните (познавателните) увреждания, наред с много други интелектуални проблеми.

Днешните деца отиват на училище емоционално неспособни за учене, като факторите в нашия модерен живот, които допринасят за това са няколко. Всички знаем, че мозъкът подлежи на развитие. Чрез средата, в която живеем, можем да го направим „по-силен“ или „по-слаб“. Настина вярвам, че въпреки всичките ни добри намерения, за съжаление, развитието на мозъците на децата ни отива в напълно погрешна посока и интелектуалното ниво непрекъснато спада. Ето причините:

Технологиите

Използване на съвременните технологии като „безплатни бавачки“ всъщност изобщо не излиза безплатно. Със сигурност ще се наложи и ние, и децата ни, да платим в един по-късен момент. И ще заплатим с нервната система на нашите деца, с липсата им на възможност за внимание и концентрация, с липса на способности за търпение при постигането на резултат, в която и да е област от живота им.

В сравнение с виртуалната реалност, ежедневието е скучно. Когато децата идват в класната стая, те са изложени на реални, човешки гласове и адекватна визуална стимулация, вместо да бъдат бомбандирани с графични експлозии и специални ефекти, които са свикнали постоянно да виждат от екраните. След часове, прекарани във виртуалната реалност, обработката на инфорамацията в една класна стая, става все по-трудно за децата, защото мозъците им свикват да бъдат изложени и да реагират на високите нива на стимулация, която компютърните игри им осигуряват. За мозъка става невъзможно да обработва информация на по-ниски нива, а това оставя децата уязвими към академични предизвикателства. Още по-лошото е, че технологиите ни откъсват емоционално от децата и близките ни. Родителската емоционална наличност е основният хранителен елемент за мозъка на детето. За съжаление, ние постепенно лишаваме децата си от това хранително вещество.

Децата получават всичко в момента, в който са го поискали

„Гладен съм!“ – „Сега ще спрем да ти купя нещо.“ „Жаден съм!“ – „Ето тук има автомат за напитки.“ „Скучно ми е!“ – „Поиграй си с телефона ми.“
Способността да се отложи удовлетворението е един от ключовите фактори за бъдещ успех. Всички имаме най-добрите намерения да направим децата си щастливи, но за съжаление, ги правим щастливи само на момента и изключително нещастни в дългосрочен план. Да бъдеш способен да отлагаш удовлетворението означава да бъдеш в състояние да функционираш под стрес. Децата ни постепенно стават по-малко подготвени да се справят с напълно незначителни стресови фактори, което в крайна сметка става огромна пречка за успеха им в живота. Невъзможността да се отложи удовлетворението често може да се види в класната стая, в търговските центрове, в ресторантите, в магазините за играчки, в момента, в който детето чуе „Не“, защото родителите са научили мозъка му, че ще получи всичко, което желае веднага.

Децата управляват света

„Синът ми не обича зеленчуци“, „Тя не обича да си ляга рано“, „Той не обича да закусва“, „Тя не обича играчки, но много я бива с айпад-а“, „Той не иска да се облече сам“, „Мързи я да се храни сама“. Това са неща, които постоянно чувам от родителите. От кога децата диктуват как да бъдат отглеждани? Ако ги оставите всичко да зависи от тях, това, което ще правят, е да ядат само сладолед и шоколад, да гледат телевизия, да играят на таблетите си и никога да не си лягат. Какво добро им правим, като ги оставяме да правят това, което си поискат, при положение, че знаем, че то не е добре за тях? Без правилно хранене и достатъчно нощен сън, децата ни ще отиват на училище раздразнителни, неспокойни и невнимателни. В допълнение, ние им изпращаме абсолютно погрешно послание. Те научават, че могат да правят каквото си искат и спокойно могат да не правят нищо от това, което не искат. Концепцията за „необходимостта нещо да бъде направено“ отсъства. За съжаление, за да постигнем целите си в живота, ни се налага да правим това, което е необходимо, и то не винаги съответства на това, което ни се прави в момента. Например, ако едно дете иска да бъде студент, ще трябва да учи усилено. Ако иска да бъде успешен футболист, ще трябва да тренира всеки ден. Нашите деца знаят много добре какво искат, но имат сериозни проблеми да направят това, което е необходимо за постигането на тази цел. Това води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Безкрайни забавления

Създали сме изкуствено един свят на безкрайни забавления за нашите деца. Няма скучни моменти. В момента, в който видим, че скучаят, тичаме да ги забавляваме отново, защото в противен случай, смятаме, че не изпълняваме родителския си дълг. Живеем в два отделни свята. Те имат своя „забавен“ свят, а ние имаме нашия „работен“ свят. А защо децата ни не ни помагат в кухнята или например с прането? Защо не си подредят играчките? Това е монотонната работа, която тренира мозъка да работи и под състояние на „скука“, което също е един „мускул“, който трябва да бъде развит, за да могат в крайна сметка да усвояват материала в училище. Когато в училище е нужно да препишат ръкописно текст, техният отговор е: „Не мога. Това е твърде трудно. Твърде скучно.“ Защо? Защото работният „мускул“ не се развива чрез безкрайни забавления. Той се получава, когато се учиш на работа.

Ограничено социално взаимодействие

Ние всички винаги сме заети, затова връчваме на децата си дигитални джажди, за да държат тях „заети“ през по-голямата част от времето. Преди децата играеха навън, където в естествена, неструктурирана среда, се учиха да изграждат и практикуват социалните си умения. За съжаление, технологиите унищожиха това. Да не говорим, че технологиите правят родителите недостъпни за социално взаимодействие с децата си. Очевидно е, че нашите деца изостават. Компютърните игри не са в състояние да помогнат на децата да развият социални умения. Повечето успешни хора имат добри социални умения. Това е приоритет!
Мозъкът е мускул, който трябва да се тренира постоянно. Ако искате детето ви след време да кара мотор, сега трябва да го научите да кара велосипед. Ако искате детето ви да бъде в състояние да чака, ще трябва да го научите на търпение. Ако искате детето ви да бъде способно да общува, ще трябва да го научите на социални умения. Същото се отнася и за всички други умения. Няма никаква разлика!

Вие можете да промените живота на детето си чрез трениране на мозъка му, така че то успешно да функционира и на социално, и на емоционално, и на академично ниво. Ето как:

Ограничете технологиите и се свържете с тях емоционално
Наберете им цветя, смейте се заедно, гъделичкайте ги, оставете им мила бележка в раницата или под възглавницата, изведете ги на обяд в делничен ден, танцувайте заедно, пълзете заедно, бийте се с възглавници. Вечеряйте семейно, играйте настолни игри, отидете на колоездене, на разходка с фенерче през нощта...

Тренирайте отлагането на удовлетворението

Накарайте ги да чакат!!! Нормално е да има „Скучно ми е!“ от време на време – това е първата стъпка към творчеството. Постепенно увеличавайте времето за изчакване между „искам“ и „получавам“. Избягвайте използването на технологии в колата, ресторанта, а вместо това ги научете докато чакат да разговарят или да играят на думи. Ограничете яденето на „боклуци“ между основните хранения.

Не се страхувайте да определяте граници. Децата се нуждаят от ограничения, за да растат здрави и щастливи!

Всеки човек живее според границите си. Направете график за времето за хранене, времето за сън, времето за компютърни игри и гледане на филмчета. Помислете за това, което е добро за тях, а не за това, което искат или не искат. Те ще ви благодарят за това по-късно в живота си. Възпитанието е трудна работа. Нужно е да сме креативни, за да направим това, което е добро за тях, тъй като през по-голямата част от времето, това е точно обратното на това, което искат. Децата имат нужда от закуска и питателна храна. Имат нужда да прекарват време на открито и да си лягат в определено време, за да отидат годни за учене в училището на сутринта. Превърнете нещата, които не харесват да правят в нещо забавно и емоционално стимулиращо.

Учете децата да вършат монотонна работа от ранна възраст, тъй като това е в основата на работоспособността в бъдеще.

Сгъване на прането, подреждане на играчките, слагане на дрехите по закачалките, разопаковане на хранителните стоки, оправяне на масата и леглото, например. Бъдете креативни. Направете така, че мозъкът им да свързва работата с нещо положително.

Учeте ги на социални умения

Учете ги на споделяне, печелене/загуба, компромиси, комплименти и на „вълшебните думички“. От моят опит, децата се променят в момента, в който родителите си променят отношението към родителската си роля. Помогнете на децата си да успеят в живота чрез обучение и укрепване на мозъка навреме, за да не стане прекалено късно!

Автор: Виктория Прудей

Източник: www.webstage.bg
Прочети…



сряда, 14 декември 2016 г.

„Дневник на вдъхновението" - посланията на Баба




„Дневник на вдъхновението" - посланията на Баба

Страстните почитатели на човешкия дух и вечно изучаващите живота на пълен работен ден Марк и Ейнджъл Черноф са авторите на популярния блог за личностно развитие Marc and Angel Hack Life. Сайтът е привлякъл досега над 100 милиона потребители, а абонатите му са над 100 хиляди. Ето какво ни разказва Марк в спомена за своята баба.

Когато баба ми Зелда почина на 90 години, тя ми остави една кутия с разни неща от дома й. Тя е знаела, че ще мога да ги оценя едва години след нейната смърт, когато порасна. Сред всички джунджурии в кутията имаше и стар тефтер с кожена подвързия, кръстен от нея самата „Дневник на вдъхновението".

През втората половина на живота си баба ми записвала в него свои идеи, мисли, цитати, текстове на песни и други неща, които са я вълнували. Спомням си, че тя ми четеше откъси от този тефтер. Когато поотраснах малко, я слушах внимателно и задавах въпроси.

Искрено вярвам - баба Зелда ми е предала още като млад част от мъдростта, която имам сега.

Днес искам да споделя с вас някои от онези вдъхновяващи откъси от дневника на баба ми. Направих всичко възможно да ги хронологизирам, редактирам и да събера съдържанието в 12 точки. Насладете се!


  1. Вдишвайте бъдещето, издишайте миналото. Няма значение къде се намирате и през какво ви предстои да минете. Винаги вярвайте, че има светлина в края на тунела. Никога не очаквайте, не предполагайте и не изисквайте. Просто направете това, което можете, а всичко останало нека да си е такова, каквото е. Веднага след като направите възможното, ще стане това, което трябва, или пък вие ще видите ясно следващата си стъпка. 
  2. Животът може да е по-простичък. Фокусирайте се върху едно нещо. Не трябва да правите всичко веднага и сега. Дишайте, живейте и правете това, което е пред вас. Всичко, което вложите в живота, той ще ви даде след известно време. 
  3. Нека другите ви приемат такъв, какъвто сте, или да не ви приемат въобще. Говорете истината, даже гласът ви да трепери. Ако бъдете себе си, ще донесете красота там, където досега я е нямало. Вървете уверено по пътя си и не чакайте от другите да разберат вашия път, особено ако те не знаят накъде сте тръгнали. 
  4. Вие не сте онзи човек, който сте били преди и това е нормално. Преминали сте през много възвисявания и падения, за да сте този, който сте в момента. През изминалите години са се случили различни неща. Те са променили вашите възгледи, поднесли са ви много уроци и са ви накарали да укрепнете духом. Времето тече и никой не остава на мястото си, но някои хора все едно ще ви повтарят, че сте се променили. Отговорете им: "Разбира се, че съм се променил. Винаги така става в живота. Но съм все същият човек, само малко по-силен отпреди". 
  5. Всичко, което се случва, ни помага да израстваме, даже ако ни е трудно да го разберем сега. Обстоятелствата ще ви направляват през цялото време като ви променят и усъвършенстват. Затова каквото и да правите – продължавайте да се надявате. Най-тънкият конец ще се превърне в най-здравото въже. Позволете на надеждата да стане ваша котва, повярвайте, че вашата история не е свършила, че приливът ще смени отлива и ще ви отведе към тихи брегове. 
  6. Не се стремете да сте богати, стремете се да сте щастливи. И когато станете по-зрели, ще виждате ценността на нещата, а не тяхната цена. Рано или късно ще стигнете до разбирането, че най-хубавите дни са тези, в които се усмихвате без кой знае какъв специален повод. Ценете моментите и бъдете благодарни за тях, без да търсите нищо, нищо друго. В това е същността на истинското щастие. 
  7. Бъдете решителни и жизнерадостни. Разберете, че по-голямата част от вашите страдания и неудачи са предизвикани не от обстоятелствата, а от вашето отношение към тях. Усмихнете се на завистника, който иска да ви навреди. Покажете му, че той никога не може да ви вземе това, което на него му липсва в живота. 
  8. Бъдете внимателни към тези, които са ви скъпи. Понякога любимият човек казва: „Всичко е наред". Вгледайте се в очите му, прегърнете го и му кажете: „Знам, че не е така". И е ненужно да се разстройвате, ако ви се струва, че някои хора си спомнят за вас само когато им трябвате за нещо. Намерете удовлетворение да сте като малък фар за другите, чийто живот е обвит в мрак. 
  9. Понякога трябва да пуснете човека, за да може той да израства. Защото най-важното в живота е не какво правите за него, а това, което сте го научили да прави сам за себе си, за да бъде успешен. 
  10. Понякога се налага, за да има резултат, да отдалечите от себе си хора, които не споделят интересите ви. Това ще даде възможност мястото им да заемат такива, които ви поддържат във вашия път към самия себе си. Щом разберете кой сте и какво искате, ще започнете да осъзнавате, че хората, които сте познавали, не винаги гледат на нещата като вас. Така ще можете да запазите прекрасни спомени и ще си позволите да се движите напред. 
  11. По-добре е да се обърнете назад и да кажете „Не мога да повярвам, че го направих", отколкото „Жалко, че не го направих". В края на краищата хората винаги ще ви осъждат. Затова не трябва цял живот да се опитвате да впечатлявате останалите. Живейте, за да впечатлите себе си. Обичайте се толкова, че да не смъквате нивото си заради другите. 
  12. Ако чакате щастлив край, но не го виждате, вероятно е дошло време да потърсите ново начало. Погледнете се отстрани и приемете факта, че вие също понякога имате право на грешки. Само така се учите. Силните хора са тези, които се смеят на проблемите с искрен смях – те са се сражавали в тежка битка. Те се усмихват, защото знаят, че няма да позволят нищо, теглещо ги надолу, да им попречи да се движат към новото начало.
Прочети…



вторник, 13 декември 2016 г.

Чрез болестите и постъпките на нашите деца с нас говори Живота




Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Душата сама избира чрез кои други две души да дойде на този свят. И този избор винаги е осъзнат, защото в неговата основа лежи определена задача. Като начало да „обясним" някои неща на родителите. Въпреки общоприетото мнение, не родителите учат детето, а точно обратното.

Детето – това е кармата на родителите. И ако изведнъж избира по-сложна програма (например, се ражда с вродени заболявания или пороци), то не е толкова наказание, колкото един от начините за вразумяване на тези, чрез които е дошло. Това означава, че в Живота не са останали други начини да размърда възрастните и да ги застави да мислят освен чрез любимото дете, което е винаги пред очите им.

С нас говори самият Живот чрез болестите и постъпките на нашите деца. Момчетата вразумяват майките, а момичетата – бащата. И това не е шега. Като показателен пример е историята на една млада двойка, у които се е родило сляпо детенце. Ахкали, охкали. Какви чудесни родители, красиви, интелигентни, а изведнъж – такова нещастие! Бог бил несправедлив – шепнели отначало бабите и дядовците. Познатите съчувствали, плачел целия интернет. Представянето им в интернет било такова, че всички ги мислели за добри хора. И когато една от бабите дошла да се грижи за малкия в квартирата на младите, не могла да повярва на очите си. Къде изчезна показната романтика и лъскавото лустро на идеалната двойка? Всяка дреболия водела до скандали. Те се карали като куче и котка и се помирявали само нощем, в леглото. Тъжно било да се гледа това. И както се оказва, не само бабата, но и новороденото не искало да гледа всичко това от самото начало. Затова и той избрал кармата на слепеца с надеждата, че родителите ще се досетят защо това се случва именно с тях. Но те били глухи.

Никога никой не ни е учил да свързваме менталната причина с физическото проявление. Ние сме прекалено много материалисти, скептици, не забравящи обаче да гледаме предавания за екстрасенси. Ние живеем по шаблона „работа – дом – работа", не успявайки да изскочим от този вечен сън на битието ни. Само ни се струва, че сънят продължава вечно. Докато се огледаме и вече сме в пенсия. Какво има в спомените ни? Мигове на щастие: почивка на море, сватба, успехите на децата. А къде са нашите собствени успехи? Къщата, вилата и двете коли не се броят – те са успех само в очите на околните, а от гледна точка на Вечността, какво сме направили по-особено? С какво ще ни запомнят?

Родил си деца? И се мъчиш с всички сили, занимавайки се с нелюбимата си работа само и само да заработиш, за да им бъде на тях добре. Те не са те виждали докато са растели, защото си работил до късно омразната си работа.

Майките не са по-добри! Влачат децата по лекари, така че и да искаш и да не искаш, се разболяваш. Та нали медицината е всичко – XXI век, нови технологии, а броят на здравите деца намалява.

Разрухата е в главите!

Звъни ми една самотна майка. Тежко й е. Парите не стигат, а десетгодишното й дете постоянно боледува. И няма кой да й помогне, горкичката. Какво да се прави? Повтарям като мантра „децата са кармата на родителите". Мисли! Как стигна до тук? А тя мисли как да заработи за новия медицински преглед. Звъня й:

- Измисли ли?

- Мисля. Като риба на лед.

- Какво измисли?

- Ти все за някаква карми ми бръщолевиш, а аз живея тук и сега. Трябва да работя, а не да мисля.

- А не ти ли се струва, че с болестите си детето ти се опитва да ти „каже", че не му стига майчината ти любов? Той няма баща. Постоянно е сам. Та нали ти все оставаш на работа, за хляб заработваш.

- А какво да правя?

- Смени си работата или работи на половин работен ден.

- А пари ти ли ще ми даваш?

- Хайде да направим така – реших аз, - ти ще минеш на половин работен ден и ще отделяш повече време на детето си. Ако до две седмици не се оправи, аз ще ти доплатя заплатата.

Още една седмица мина докато тя размисли. Всички ние искаме да получим от Живота гаранция, че всичко ще бъде добре. Но Земята е място на възможности, а не застрахователна компания. Един от нашите уроци, който си струва да овладяваме от ранно детство, е да се доверяваме на Провидението.

Самотната майка се съгласи с предложението ми. От главен счетоводител тя с ужас премина на редови счетоводител и мислено се готвеше за по-лошо. Никой на работа не разбра постъпката й и това се отрази и на авторитета й. Що за глупост? Сега как ще плаща на лекаря?

Не се наложи да се плаща. Нито на доктора, нито аз на нея. Аз обясних на познатата си, че самотната майка не е присъда, а „съдба", която е избрал синът й още преди да се роди. Това е по-необходимо на него, отколкото на нея. А това означава, че трябва да приеме ситуацията такава, каквато е и да престане да се страхува, че ще свършат парите, че няма лекари, лекарства. Забрави! Просто се довери на Съдбата и разбери какво иска да ти каже синът ти.

Момчето престана да боледува. Само след седмица всичко, което така плашеше майката, престана да има хроничен характер. А след още две детето поиска да ходи на училище.

- Да ти доплатя ли? – попитах.

Самотната майка прие това като оскърбление:

- Ти ми даде повече, накара ме да се събудя и да погледна на ситуацията по друг начин. Задължена съм ти.

- С нищо не си ми задължена. Живей и се радвай. Осъзнаването на ситуацията прави чудеса. Когато у човека се промени възприятието, се променя и светът около него.

Така и решихме. Никой на никого с нищо не е длъжен.

Но затова пък познатите й я засипаха с въпроси: как е излекувала детето си? При кой лекар е ходила? Какво е предписал? Но вместо отговор са чували само загадъчната фраза: „децата са кармата на родителите". Повдигайки рамене, те удивително бързо изчезвали по своите си работи, без да мислят и разсъждават. Просто проживявайки живота си...

автор: Денис Захаров
превод: Таня Темелкова / spiralata
Прочети…



четвъртък, 8 декември 2016 г.

Спиралата на живота - 7-годишните цикли при човек




 Спиралата на живота - 7-годишните цикли при човек

Ето 7-годишните цикли при човек, които образуват спиралата на живота:

От 0 до 7 години

Силна връзка с майката. Хоризонтално опознаване на света. Създаване на чувствата. Майчиният мирис, майчиното мляко, майчиният глас, майчината топлина, майчината целувка се явяват първите усещания.

Като правило, периодът завършва с излюпване от защитния пашкул на майчината любов и откритието, че останалият свят е малко или много по-хладен.

От 7 до 14 години

Силна връзка с бащата. Вертикално опознаване на света. Създаване на личността. Бащата се явява новият изключителен партньор, съюзник в откриване на света извън семейния пашкул. Той разширява защитния семеен пашкул и служи за ориентир.

Майката е била любимата, но таткото задължително е обожаван.

От 14 до 21 години

Бунт против обществото. Опознаване на материята. Създаване на интелекта. Това е кризисният период при подрастващите. Появява се желание да бъде променен светът и да се разрушат съществуващите структури.

Младите хора първо нападат отвътре защитеното отвън семейство, а след това застават и срещу обществото като цяло.

Подрастващият е съблазнен от всичко, което „възстава“- силната музика, романтичните отношения, стремежът към независимост, бягството, връзката с рискови групи младежи, анархистките ценности, системното отричане на старите ценности.

Периодът завършва с напускане на семейния пашкул, а при някои това може да стане по-рано.

От 21 до 28 години

Встъпване в обществото. Стабилизиране след бунта. След неуспеха да промени света, в младия човек навлизат нови чувства, свързани с желанието да бъде по- добър от поколението преди него.

Започва търсене на работа, по-интересна от тази на родителите. Търсене на по-интересно място за живеене, отколкото това на родителите.

Опит да се създаде по-щастлива семейна двойка, отколкото родителската. Избор на партньор и създаване на семейно огнище.

Създаване на собствен пашкул. Периодът обикновено завършва с брак.

От този момент човекът е изпълнил своята мисия и е приключил с първия защитен пашкул.

КРАЙ НА ПЪРВИ КВАДРАТ 4×7 години

СЛЕД ПЪРВИЯ КВАДРАТ, ЗАВЪРШВАЩ СЪС СЪЗДАВАНЕТО НА СОБСТВЕН ПАШКУЛ, ЧОВЕКЪТ ВСТЪПВА ВЪВ ВТОРАТА СЕРИЯ ОТ СЕДЕМГОДИШНИ ЦИКЛИ.

28-35 години

Създаване на семейно огнище. След женитбата, жилището, автомобила се появяват и децата. Ценностите се изграждат вътре в пашкула.

Но, ако първите четири цикъла не са били успешни, огнището се разрушава. Ако отношенията с майката не са били изградени както трябва, тя ще досажда на своята снаха. Ако отношенията с бащата също страдат, той ще се меси в живота на младата двойка.

Ако не е бил преживян бунтът срещу обществото, то има риск от конфликти в работата.

35-годишнината е възраст, в която слабоузрелият пашкул често се разкъсва. Тогава следва развод, уволнение, депресия, психосоматични заболявания. Тогава първият пашкул трябва да бъде отхвърлен и…

35-42 години

Всичко започва от нулата. След кризисния период човекът, обогатен от предишния си опит и от грешките си, реконструира втория си пашкул.

Необходимо е да се преразгледат отношенията с майката, бащата, семейството. Да се помисли за зрелостта.

Това е период, когато при разведените мъже и жени се появяват любовниците. Те се опитват да възприемат това, което очакват не от семейството, а от противоположния пол.

Отношенията с обществото също трябва да бъдат преразгледани. От този момент работата се избира не от гледна точка на това дали е безопасна, а доколко е интересна или според това, колко свободно време осигурява.

След разрушаване на първия пашкул, човек винаги изпитва желание, колкото се може по-бързо да създаде втори. Нов брак, нова работа, нови отношения.

Ако спасението от паразитиращите елементи е било благополучно, човек трябва да направи така, че да възстанови своя пашкул, като го подобри, а не да го изгражда по подобие на стария.

Ако не е разбрал старите си грешки, той ще оформи същата обвивка и ще достигне до същото поражение. Това е така нареченото „тичане в кръг“. От този момент всички цикли ще бъдат само повторение на едни и същи грешки.

42-49 години

Победа в обществото. Малко след успешното възстановяване на втория пашкул, човек може да познае пълнотата на живота в брака, семейството, работата, собственото си развитие. Тази победа води до два нови типа на поведение.

Ако за човека са важни признаците на материално благополучие: повече пари, повече комфорт, няколко деца, няколко любовници, по-голяма власт- той непрекъснато увеличава и обогатява своя нов подобрен пашкул.

Ако човек се ориентира към духовните ценности, то от този момент започва неговото истинско личностно изграждане.

Логично е този период да завърши с екзистенциален въпрос и криза в самосъзнанието. Защо съм тук, защо живея, какво съм длъжен да направя, освен материалните облаги, че животът ми да придобие смисъл?

49-56 години

Духовна революция. Ако човек е успял да създаде или подобри своя пашкул, да се реализира в семейството и работата, той, естествено, ще изпитва желание да придобие и повече мъдрост.

От този момент започва последното приключение- духовната революция.

Търсенето на духовността, ако е честно, без увлечения в лекотата на груповите сеанси и готовите идеи, никога няма да бъде завършено. То ще заеме целият оставащ живот.

КРАЙ НА ВТОРИЯ КВАДРАТ 4×7 ГОДИНИ.

N.B. 1: По-нататък развитието продължава по спиралата. Всеки седем години човек изкачва по една навивка от нея и отново търси отговор на същите въпроси: отношенията с майката и бащата, семейството, бунтът срещу обществото.

N.B. 2: Понякога някои хора нарочно търпят крах в семейните отношения или в работата, за да бъдат принудени да започнат всички цикли отначало. По този начин те се опитват да избегнат или да се отдалечат от този момент, когато ще им се наложи да преминат към духовната фаза, тъй като се боят да се срещнат лице в лице със самите себе си.
Прочети…



 

20-те най-вредни и тежки мисли, и навици, които можем без съжаление да изхвърлим от главата и живота си.

1. Страх от неизвестното - пътят е там, където стъпвате. 2. Навикът да сравнявате и мислите , че другите са по-щастливи, успешни и кат...

Популярни статии

Връзка с нас

Име

Имейл *

Съобщение *

Статии архив

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...
Предоставено от Blogger.
Copyright © Правилата на живота | Powered by Blogger
Design by Saeed Salam | Blogger Theme by NewBloggerThemes.com