Седемте закона на Сугестопедията | Наука за всестранните резерви на личността

Професор Доктор Георги Лозанов е един от онези български учени, за които може би не сте и чували, но чиито труд е признат по целия свят. За да сме по-точни, той е създател на науката сугестология и нейното педагогическо приложение – сугестопедия. Сугестопедията е съчетание от педагогика и психология. Това e оригинална система за ефикасно усвояване на знания:

– по позитивен и спонтанен начин

– без стрес, напрежение или умора

– чрез умствена релаксация и ненапрегната концентрация

– с помощта на изкуството

През 1978г. методиката на Проф. Лозанов е наблюдавана официално от 25-членна международна комисия на ЮНЕСКО и обявена за най – добра и препоръчана за прилагане по всички предмети в училище във всички страни. В резултат, в периода 1980 – 1989 г. той е поставен под домашен арест до политическите промени в страната.


Седемте закона на Сугестопедията | Резервопедия

Любов


Не сантиментална любов, а любов към човешкото същество. При условия на положителни емоции, творческата интелектуална дейност и глобализираният учебен процес се отличават с липса на умора. Принципът на радост и концентративно спокойствие се прилага чрез система от игри и смях, чрез нагледните материали, които са не толкова илюстративни, колкото стимулиращи по характер, както и чрез цялостната организация на учебния процес.


Свобода
Свободата на обучаващия се да избира сам как да възприеме знанията. Свободата дава възможност на учещия се да се вслуша във вътрешния си глас и да избере своя собствен път към резервите на психиката в различните моменти на процеса на обучение. Свободата не се диктува от учителя, тя е спонтанно чувство у учещия се.


Убедеността на преподавателя, че нещо необикновено се случва
Нагласата на учителя, че се случва нещо необикновено и вярата му в изключителните способности на учащите резонират в тях и водят до отключване на резервния им потенциал.

Състоянието на увереност, че нещо необикновено се случва, води до състояние на вдъхновение у учителя. Очакванията на учителя се отнасят както към неговите/нейните собствени способности да активира резервите на учащите, така и към способностите на курсистите да учат на резервно ниво. Тези очаквания се усещат от курсистите чрез периферните перцепции и подсъзнателните сигнали, които се излъчват от гласа, изражението на лицето и цялото не словесно поведение на учителя. Поради автентичността на тези сигнали и невъзможността те да бъдат изиграни от учителя, учащите ги възприемат без колебание. Това автоматично води до разкриване на резервите.

Многократно увеличен учебен материал

Материалът при работа чрез Сугестопедия е задължително неколкократно увеличен спрямо този, използван в традиционните методики. Методиката има психотерапевтичен, психопрофилактичен, психохигиенен и възпитателен ефект.


Принципът: Цяло – Част, Част – Цяло; Частта чрез Цялото

Езикът е едно цяло. Той не е нито само граматика, нито само лексика. Както нашият мозък възприема заобикалящия свят в неговата цялост, а не като съвкупност от отделни субекти, така той възприема и езика като хармоничен жив организъм. Ето защо, неговите елементи се изучават винаги в контекста на цялото, в смислова взаимовръзка помежду си, а не като отделни граматически или лексикални единици. Всяко цяло е част от по-голямо цяло. Буквата е част от думата, думата – част от изречението, изречението – част от текста и всички заедно съставят смисъла, който човешкото същество възприема комплексно.


Златната Пропорция

В Сугестопедията златната пропорция е на първо място при определяне на времетраенето и съотношението на отделните компоненти, което допълнително подпомага процеса на разкриване на резервите на учащите се. Съществува цяла наука за Златното сечение, или Златната пропорция, която се определя числото 1,618… за коефициент на хамоничност.


Приложение на Класическото Изкуство и Естетиката

Класическото изкуство и естетиката се използват в сугестопедията като особено ефективни медиатори на неманипулативната комуникативна сугестия поради тяхната способност да излъчват безброй неспецифични стимули, които подхранват изобилието от периферни перцепции, незабелижими за съзнанието. Сугестопедичното изкуство създава условия за състояния на оптимална психорелаксация и хармония, които помагат да се създаде състояние на спонтанно повишена възприемчивост и да се стимулира способността да се разкрият психичните резерви в приятна атмосфера. То помага да се достигне до състояние на вдъхновение и да се отклони вниманието от „болното място”, където има страх, свързан с ученето. Класическото изкуство се въвежда чрез специално подбрани произведения на класическата музика, песни и арии, литературни произведения, репродукции на шедьоври на изобразителното изкуство и т.н.


Източници: dr-lozanov.com, suggestopediabg.com

Прочети…

За разума и начина, по който разсъждаваме, с думите на суфисткия философ Хазрат Инаят Хан

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне

Разум

Някой ще попита: какво е това разум? Откъде идва това? Разумът принадлежи и на земята и на небесата: неговата дълбочина е небесна, неговата повърхностност е земна, а това, което запълва пространството между небесата и земята под формата на ум, е средната част, която обединява разума. И затова разумът може да бъде или най-объркващото нещо или даващото най-голямо озарение. В дълбините на разума живее най-съвършеното разсъждение, принадлежащо на небесата, а на повърхността има нещо друго, което принадлежи на земята.


Разсъдъкът е слуга на ума. Ако умът чувства, че някой му харесва, разсъдъкът веднага му поднася хиляди неща, възхваляващи дадения човек. Когато умът има желание да ненавижда някого, разсъдъкът изведнъж привежда десетки аргументи в тази посока. Ние знаем, че любящият приятел може да намери хиляди прекрасни черти у приятеля, а врагът ще намери хиляди недостатъци дори в най-добрия човек на света и ще посочи разумни основания за това.

Човек винаги има причина да стори нещо, важно е каква е причината. Земен ли е този разум, който говори, небесен ли е или промеждутъчен? Естествено, небесният разум не би се съгласил със земния.

Да пристъпим към самата същност на нещата: откъде взимаме разум, къде се учим на него? На земен разум се учим от своите земни преживявания, от земния опит. Когато казваме: „Това е правилно, а това – не“ го правим, защото на земята сме се научили да говорим така. Невинното бебе, което току-що е родено, още не се е научило да различава правилно и неправилно, още не притежава земния разум. Човекът, взел чужда пелерина, има разумна причина: „валеше дъжд“. Но съществува и друга разумна причина, по-висша от тази – фактът, че пелерината не му принадлежи. И по тази причина по-добре да се намокри под дъжда, отколкото да вземе чужда вещ. Това е друга разумна причина, или друг тип разум, стоящ зад причината.

Съществува и висш разум – небесен разум. Този разум, не се разбира от всички. Именно този разум откриват в себе си виждащите, светците и пророците. Именно на този разум са основани религиите, върху почвата на този разум се базират идеите на мистицизма и израстват философии, както растенията, плодове и цветя израстват от земята. Затова от ученика се очаква да слуша разсъжденията и основанията на своя учител, вместо да спори с него. Целта на ученика е да опознае небесния разум, стоящ зад разума на учителя, да разбере, че в живота на човека настъпва време, когато неговите очи са отворени за същностния разум. А как се нарича този разум? Той се нарича бодхисатва. „Сатва“ означава „същност“, а „бодхи“ или „будх“ означава „разум“. От тази дума произхожда името на Гаутама Буда.

Има разум, свързан с импулса, с пробуждането, а има и разум, свързан с мисълта. Разумът, свързан с мисълта, е средната част на разума. Разумът, свързан импулса, е низшата част на разума. Небесният разум е вдъхновяващият разум. Този разум разкрива пред човека Божествената светлина, която идва чрез пробуждането на този човек, когато той носи Бог в сърцето си и живее в него.

Има персийска поговорка, която гласи: „Само градинарят знае за кои цветове да се грижи и кои да откъсне“.


Ако духовен човек не прави това, което очаквате от него, не трябва да укорявате, защото сте длъжни да знаете, че в действието му има някаква разумна причина. Не можете да го съдите. Колкото повече се развивате, толкова повече разумът ви се променя. Така че никой няма право да съди другия. Човек може само да се старае сам да постъпва по най-добрият за него начин.

Несъмнено, сега действащата система на образование на децата е голяма пречка. Родителите учат своите деца да разсъждават свободно и когато децата стигнат определена възраст, поради това, че разсъждават свободно, престават да мислят. Преди още да помислят, започват да доказват, да спорят и да питат: „Защо не?“. По такъв начин никога не достигат небесния разум. Защото за да се достигне този небесен разум е необходимо да бъдем отзивчиви и чувствителни, а не напрегнати. Това, на което учат днес децата, е агресивно отношение. Да налагат своето знание на другите. И в следствие на недостига на чувствително и отзивчиво отношение детето губи възможност дори да се докосне до тази същност, до тази действителност на разума, в която е духът на Бодхисатва. Това винаги е пораждало огромна трудност в живота на развитите души. Какво се е случило с Исус Христос? За съдбата му от една страна е съществувала земна причина, а от друга – небесна.

Разсъждението е стълба. По тази стълба човек може да се издигне. От тази стълба може и да падне. Защото ако човек не отива по-нагоре с помощта на разсъжденията си, тогава ще отиде по-надолу. Ако за всяка крачка нагоре съществува някаква разумна причина, то и за всяка крачка надолу съществува такава причина. Несъмнено, това различие е създадено, за да позволи на човека да разбере, че в действителност има само един разум, един дар, една способност. Човешкото тяло може да се раздели на части, но в същото време то е едно тяло, един човек. А разумът е велик фактор, велика движеща сила, носеща в себе си възможност за постигане на цялото проклятие и цялата благодат на Вселената.


Избрано от „Космическият език”, Хазрат Инаят Хан/webstage.bg

Прочети…

Законите на кармата: Промени действията си, живота си... промени съдбата си!

Карма - перфектните човешки действия и техните последици, които определят съдбата ни. Тя ни помага да преосмислим живота си и да извлечем от него някакви уроци. "Не може да избягаме от резултатите от нашите действия" - това стои в основата на кармичните закони.

За да се промени животът ви към по-добро, трябва да обърнем внимание на 12-те законите на кармата. Те коват съдбата на човека.

Законите на кармата:

1. Великият закон

Ще намерите в живота си само това, което сте посадили в него.
Ако искате да бъдете щастливи и обичани, трябва да обичате себе си, да се отнасяте към другите с уважение и доброта.

2. Закон на съзиданието

В живота нищо не се случва от само себе си, трябва да направим нещо за него.
Бъдете себе си!

3. Законът на растежа

За да вървиш напред, промени себе си, а не другите.
Когато човек промени мисленето си, променят се и външните фактори.

4. Закон на смирението

За да се промени нещо, първо трябва да го приемаме за даденост.
Опитайте се да забележите доброто в хората. Концентрирайте се върху вашите приятели, а не врагове.

5. Закон за отговорността

Ако имате проблем в живота си, това означава, че той е във вас. Човекът - това е отражение на света, а светът - наше отражение.
Никой освен нас не е отговорен за живота ни.
6. Закон на взаимната свързаност
Всяко едно от вашите действия има свотие последствия.
За да получите резултати, трябва да започнете.

За кораб, който плава без цел, никой вятър не е попътен.

По пътя към целта всички стъпки са важни, дори и най-малките.

Минало, настояще и бъдеще са тясно свързани помежду си.
кармични закони


7. Закон за фокуса

Фокусирайте се само върху едно единствено нещо.
Най-трудно се пада отвисоко.

8. Закон за дарението
Ако искаш да докажеш нещо, бъди сигурен, че си готов да го покажеш с пример.
Човек е в състояние да научи само това, което е изпитал на практика.

9. Законът тук и сега

Не съжалявай за миналото и не спекулирай за бъдещето. Живей за днес!
Всички хубави неща в живота трябва да се реализират на място.

Старото пречи на новото.

10. Закон за търпението и наградите

Ценните награди изискват повече труд.
Радостта е в това, да се прави това, което трябва, и да се знае, че то ще бъде възнаградено.

11. Закон на промяната

Докато не си извлечеш поука от всичко, животът ще те поставя в ситуации, които ще способстват това и ще те накарат да промениш пътя си.
Всичко тече, всичко се променя.

12. Закон на вдъхновението

Човек получава това, което заслужава.
Това, което се прави с любов, винаги вдъхновява.


Приложете на практика тези простички кармични закони и променете живота си към по-добро.

Прочети…

Айнщайн : цитати за Бог, работата, успеха, любовта, въображението и ...

Немският физик и Нобелов лауреат Алберт Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за "Личност на второто хилядолетие", пишат Gnezdoto.net.


Ето и 42 от неговите мисли за Бог, работата, успеха, любовта, въображението и много други аспекти на живота.

1. Ако A е успехът в живота, то тогава A е равно на x + y + z, където x е работата, y е забавлението, а z е да си държиш устата затворена.

2. Бих искал да знам мислите на Бог; останалото са подробности.

3. Великите мисли идват в главата на човека толкова рядко, че никак не е трудно да се запомнят.

4. Всяко постижение в науката започва с опит и свършва с него.

5. Въображението е по-важно от знанието.

6. Господ не играе на зарове.

7. Гравитацията не е отговорна за тези, които падат в капана на любовта.

8. Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За първото не съм толкова сигурен.

9. Две неща са нужни за нашата работа: неуморна издържливост и готовността да изхвърлиш нещо, в което си вложил много време и труд.

10. Единственото наистина ценно нещо е интуицията.

11. Единственото, което обърква познанията ми, е моето образование.

12. Животът е като карането на колело: трябва да се движим напред, за да не загубим равновесие.

13. За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.

14. Здрав разум е наборът от предразсъдъци, с които човек се е сдобил до 18-годишната си възраст.

15. Зная защо има толкова много хора, които обичат да цепят дърва. В тази дейност те незабавно виждат резултатите.

16. Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо.

17. Като цяло науката не е нищо повече от рафиниране на ежедневното ни мислене.

18. Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново.

19. На Бог не му пука за математическите трудности. Той интегрира емпирично.

20. Най-печалното при младото поколение е, че аз вече не съм част от него.

21. Най-трудното за разбиране нещо на света е данъкът върху доходитe.

22. Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа.

23. Не е важно да знаеш всичко, важното е да знаеш къде да го намериш.

24. Не знам какви оръжия ще се използват в Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.

25. Не можем да решим проблемите, като използваме същия начин на мислене, който сме използвали, когато сме ги създавали.

26. Не се подчинявай на властта, ако това противоречи на принципите ти.

27. Нещата трябва да са възможно най-прости, но не и по-прости.

28. Никога не мисля за бъдещето. То идва достатъчно бързо.

29. Няма толкова висша цел, която да оправдае използването на всякакви средства.

30. Обичам да пътувам, но мразя да пристигам.

31. Образование е това, което остава, когато забравим всичко, което сме научили в училище.

32. Особено изглежда нашето положение на тази земя.Всеки от нас се появява тук не по собствено желание и без да е молил за кратък престой,без да знае защо и за какво,във всекидневния живот ние само чувстваме,че човек е тук заради другите, заради тези които обича и много други свързани с него човешки същества.

33. Различията между минало, настояще и бъдеще са само една ужасно настойчива илюзия.

34. Слабостта на позицията става слабост на характера.

35. С увеличаването на моята известност, аз ставам все по-глупав, което, разбира се, е обикновено явление. Съществува прекалено голямо несъответствие между това, което си, и онова, което хората мислят, че си. Или поне това, което казват, че мислят за теб. Но всичко трябва да се приема с чувство за хумор.

36. Тайната на творческите способности е в това да знаеш как да криеш източниците си.

37. Технологичният прогрес е като брадва в ръцете на патологичен престъпник.

38. Уравненията са най-важни за мен, защото политиката се занимава с настоящето, а уравненията са за вечността.

39. Човек започва да живее тогава, когато може да живее извън себе си.

40. Човек трябва да живее твърде дълго, за да разбере колко кратък е животът.

41. Аз виждам образа, но моето въображение не може да ми нарисува художника на този образ. Виждам часовника, но не мога да си представя часовникаря. Човешкият ум не е в състояние да си представи четирите измерения. Как може тогава да си представи Бога, пред Когото хилядите години и хилядите измерения са като едно?

42. Ако моята теория за относителността се потвърди, немците ще кажат, че съм немец, а французите — че съм гражданин на света; но ако теорията ми бъде опровергана, французите ще ме обявят за немец, а немците — за евреин.

Прочети…

Животът започва от другата страна на отчаянието - Жан-Пол САРТР

110 години от рождението на френския писател и философ

Бог е отсъствие. Бог е самотата на човека.

Всичко, което зная за живота си, изглежда съм го научил от книгите.

Ако гледаш твърде дълго в огледалото ще видиш маймуна. Понякога обаче може да видиш и по-низши същества, стига да имаш интелект и въображение.

Ако една победа бъде разгледана в подробности, тя е неразличима от поражение.

Трябва да се страхуваш, сине мой. Така се става честен гражданин.

Чувството за отчаяна самота може да доведе до мисъл за самоунищожение. Това обаче не решава проблема със самотата, защото в смъртта човек обикновено е още по-самотен, отколкото в живота.

Винаги мога да избирам, но съм длъжен да знам, че даже в този случай, когато нищо не избирам, аз все пак правя своя избор.

Ако си самотен, когато си сам, то не си добра компания.

Понякога не трябва да се плаче - по-добре е да се мрази.

Адът - това са другите.

Всяко наше действие е обградено с ритуали, които му придават смисъл. И всеки път, когато го вършим отново, сме принудени да търсим нов смисъл.

В другия до нас винаги търсим сигурността. Когато ни се изплъзне, или напускаме другия или той нас напуска.

Аз убих Бог, защото той ме раздели от хората, но виж, смъртта му прави това разделение окончателно.

Има дни, когато човекът вселява в мен ужас.

Когато богатите хора воюват едни с други, бедните са тези, които умират.

Не вярвам в Бог, неговото съществуване е опровергано от науката. Но в лагера за военнопленници се научих да вярвам в хората.

Бедните не знаят, че тяхната функция в живота е да упражняват нашата щедрост.

Всички човешки действия по принцип са обречени на провал.

Достатъчно е един човек да ненавижда друг - и ненавистта ще се пренася от съсед на съсед, заразявайки цялото човечество.

Животът губи всякакво значение в момента, в който се простиш с илюзията, че е вечен.

Мразя жертвите, които уважават своите екзекутори.

Хората са безсилни единствено когато приемат, че са безсилни.

Човекът е обречен на свобода.

Що се отнася до хората, мен ме интересува не това което са, а това което могат да станат.

„Аз съм свободен!" До този извод обикновено достигат или глупаците, или хората, които губят смисъла на живота си. Това е ситуация, при която всичко смислено е рухнало и нищо смислено не се ражда.

Има хора, които през целия си живот не забелязват, колко трудно е да бъдеш човек. Само да живееш не е достатъчно – това често е съществуване.

Нищо не се мени така често, както миналото.


Всичко е измислено, освен как да се живее./webstage.bg

Прочети…

Как да научим мозъка да учи ~ Татяна ЧЕРНИГОВСКАЯ

Хранилището на мозъка е с капацитет 3 милиона часа сериали


Полезни съвети и практически методи за трениране на мозъка от професор Татяна Черниговская - Доктор на филологическите и биологически науки на Русия.


Мозъкът ни винаги е в обучение, дори когато ние не обръщаме внимание на това.

На човек може да му провърви с гените, но независимо от това е нужно постоянно да се учи и практикува наученото. Да ти провърви с гените – това е като да получиш в наследство роял Steinway. Това е прекрасно, но за да можеш да свириш на него, първо трябва да се научиш.

Важно е да разберем, че ние зависим от своя мозък на 100 %. Да, ние виждаме света със собствените си очи, чувстваме, чуваме, но как разбираме всичко наоколо, е дело на нашия мозък. Той сам решава как да ни представи нещата. В крайна сметка, ние изобщо не знаем какво представлява реалността. Или как виждат и чувстват заобикалящия ни свят останалите хора. А животните? А как са възприемали света шумерите?

Мозъкът знае как да учи и разбира. Как прави това – той не ни обяснява. Ако можехме да проумеем това, бихме се учили по друг начин.

Най-важното, което трябва да се учи в училище – как да се научим да учим. Как да се научим да контролираме вниманието и паметта си. Как правилно да класифицираме и анализираме информацията.

Мозъкът не е решето. Ние нищо не забравяме, просто голяма част от данните остава в папка „Друго”.

Ако искате да си спомните нещо на сутринта – научете го наизуст преди да заспите. Преди време това беше догадка, сега вече е научен факт. Получените данни се настаняват в дългосрочната памет и това се случва само по време на сън.

Има изследвания, които доказват, че мозъкът решава всичко сам, а после създава илюзия, че човек може самостоятелно да контролира нещата.

Мозъкът има хранилище с капацитет 2,5 петабайта. Това са 3 милиона часа сериали.

Малките деца не умеят да лъжат, защото мислят че всички останали знаят същото, което знаят и те самите - затова е безполезно да лъжат. Когато детето започне да лъже – това е един вид придвижване към по-високо ниво – говорим за мозъчен процес, не за добър навик.

Полезно е да се учим да виждаме света през очите на другите. Способността да построим модела на „другия” ни дава поведенческо преимущество.

По степен на развитие, гарваните имат мозък твърде сходен с този на приматите. Гарваните разпознават своето отражение.

Мозъкът на делфините е изключително мощно развит. Веднъж се пошегувах и казах, че още не е ясно чий мозък е по-съвършен – на делфините или на хората. Някои отвърнаха – „Е, те пък да не са построили цивилизацията!”. Но нима е нужно това, когато те могат да спят посредством само едното полукълбо на мозъка си и да бодърстват в същото това време, притежават ирония, свой език, чувстват щастието в живота, винаги са доволни, нямат много опасни врагове – и този списък е много дълъг.

Имаше един знаменит папагал Алекс – той знаеше 150 думи, отговаряше на въпроси, различаваше цветове и размери на обектите, думи и букви.

Съвременната тенденция децата да изучават игри и да играят посредством айпад е опасна. Развитието на фината моторика е изключително важно за децата, включително и за проговарянето им. Затова играта с пластелин е актуално и полезно занимание.

В Древен Китай, кандидатите за ръководни длъжности са държали само два изпита - по калиграфия и стихосложение.

И до този момент не е ясно, по какъв начин в мозъка се съхраняват думите и езиците. Затова е любопитно как едни хора помнят глаголи, а не могат да запомнят съществителни, или обратното.

Мозъкът на хората, знаещи повече от един език, имат преимущество. Ученето на чужди езици е полезно за развитието на мозъка и е един от начините за превенция на болестта „Алцхаймер”.

Добрият мозък се учи постоянно. Научете се регулярно да изпълнявате трудни умствени задачи. Това е начин по-дълго време да бъдете в съзнание – в буквалния смисъл.

Майката на един мой колега, на 89 години, се оплака, че има проблеми с паметта. Той я посъветва да започне да учи древногръцки. Тя се зае с това и проблеми с паметта й намаляха.

Да учите боравещите с лява ръка да работят и пишат дясната, е много погрешно. По този начин вие се опитвате да коригирате не само ръката, а самия мозък, което често довежда до заекване, неврози, тикове.

Мозъкът на жените и мъжете се отличават. Женският е по-ефективен благодарение на по-голямото количество сиво вещество. Всичко това е свързано с еволюцията – докато мъжете са ловували за прехрана и са имали по-монотонни занимания, жените са били принудени да се справят с доста по-сложни задачи - да се грижат за децата, за домашното огнище и още много други неща.

Тази особеност трябва да има предвид, когато се обучават малките деца. С момченцата е добре да се говори кратко и ясно, давайки конкретни насоки, с по-малко писмени задачи, да им се позволяват повече двигателни дейности, за да се избегне агресията, да се поощряват и хвалят за постигнатото. Момиченцата повече обичат да работят в група, за тях е важен контакта и посланието на погледа, разговора за емоциите, не бива да им се повишава тон, важно е да се научат да се справят с опасностите и тревогите, които биха срещнали в живота, те обичат да се чувстват полезни и искат да помагат на своите учители в заниманията.

Музикалните занимания се отразяват положително на развитието на мозъка. Подобряват качеството на невронните връзки, осигуряват пластичност, гъвкавост и съхраняват мозъка в процеса на стареене.


Не всеки ще доживее до „Алцхаймер”.


Техническата тренировка на навиците, както е прието в спорта и музиката, не е подходяща за умствената работа. Има риск да се отдадете твърде много на регулярните занимания и в даден момент мозъкът да се възпротиви на новите задачи.

Да се работи по даден проект, разделяйки го на малки части е действително ефективно решение. Както и да променяте обстановката, позата в която стоите и н.н.

Движенията помагат за по-доброто запаметяване – тялото помага на мозъка.

Безцелните размишления, напразно задаваните въпроси и т.н „wandering mind” също са полезни.

Огромен процент от това, което правим, го правим несъзнателно.

Обучението съществено променя мозъка. Докато четохте това, вашия мозък се промени./webstage.bg

Прочети…

Не давай повече, отколкото ти искат, не искай повече, отколкото ти дават ~ Едгар КЕЙСИ за сродните души

Кевин Дж. Тодеши за тълкуванията на прочутия духовен съветник Кейси

В качеството си на съветник, философ и духовен консултант Едгар Кейси е дал на хиляди хора уникални отговори на въпроси, засягащи динамиката на човешките взаимоотношения. От цялата тази информация става ясно, че човекът е същество, което вечно се стреми към лична цялостност. Всичко, което привличаме към себе си, е просто неизбежен резултат от предишни наши избори, решения и поуки, водещи към въпросното събитие и момент във времето. Материалите на Кейси за връзките между сродни души ни дават необикновен поглед върху непрекъснатата им динамика във времето и пространството и върху различните ни преживявания и прераждалия на Земята. Все пак най-удивителното в информацията е онова, което научаваме за същността на душата, връзките ни един с друг и неопровержимият факт, че сме свързани със своя Творец по още неразгадани от човечеството начини.


Сродни души

„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се дразни, не търси сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи... И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта“ - КОРИНТЯНИ 13:4-7, 13

Едгар Кейси е вярвал, че всички наши връзки носят потенциала да се превърнат в значими преживявания. Или казано с езика на тълкуванията, „те не са шанс, а осъществяване на Божията цел“. В крайна сметка тази цел е душевно израстване на двете страни. В присъствието на значими хора или връзки в живота ни няма нищо случайно. Хората се събират, защото са били заедно и в миналото. Нищо, което научаваме един от друг, не се забравя, а всички грешки в отношенията ни трябва да бъдат поправени. На всеки се дава цял един живот с възможности да стане по-добър човек чрез отношенията си с другите. Дали тези възможности ще бъдат използвани, зависи единствено от свободната ни воля, но тях винаги ще ги има.

Любовта е отдаване; тя е израстване. Може да се отглежда или да се остави да изсъхне. Нужна е всеотдайност и от двете страни. Не забравяйте, съюзът на телата, умовете и духа в такъв брак трябва винаги да бъде не за желанията на Аз-а, а за пълно единство. Любовта расте; любовта устоява; любовта прощава; любовта разбира; любовта гледа на трудностите като на възможности. Не стойте и не чакайте другият да дава и прощава; нека винаги имате единство в целите и се допълвате взаимно.

Един тридесет и две годишен тенекеджия и съпругата му често имали проблеми. Стигали дори до разговори за развод и родителските права над детето. В опит да излекува брачните си отношения, съпругът поискал тълкувание. От информацията ставало ясно, че в предишен живот двамата са били заедно, провалили са се и сега им е дадена още една възможност да успеят. Мъжът попитал: „Какво мога да направя, за да стане бракът ни по-щастлив и хармоничен?“. Кейси му отговорил: „С жена си, както и в другите си дела, се дръж както искаш да се държат с теб. Не моли за повече, отколкото даваш. Не давай повече, отколкото ти искат, и не искай повече, отколкото ти дават. Бракът изисква единство в целите. Ако няма единство в целите, не ще има хармония. Това може да се постигне, но не само с егото. Защото, не забравяй, преди си се провалил с гръм и трясък — и си си платил за това! По-добре оправи нещата сега или следващия път ще бъде сто пъти по-зле!“.

Според Кейси главната цел на сродните души, брака и всяка доживотна връзка с друг човек е двамата да израснат, да се развият и да си помагат в духовната трансформация. Разбира се, хората усещат привличане един към друг поради общите си преживявания в миналото, но онова, което ще направят със своя минал опит (който Кейси нарича „кармична памет“!), зависи изцяло от постъпките и решенията им в настоящето. Тълкуванията подсказват, че всеки човек има множество сродни души, с които би могъл да изгради успешни отношения в сегашния си живот. Очевидно всеки избор води до различни възможности и преживявания, а определено някои са по-добри от други.

В тълкуванията се твърди, че привличането между хората винаги има някаква цел. В основни линии тя е да се решат минали проблеми и предизвикателства и да се продължат положителни взаимоотношения, започнати в предишни прераждания. Добри или лоши, нашите взаимоотношения продължават оттам, откъдето сме ги прекъснали. Съществува приемственост на минали поведенчески модели, цели и идеали. Привличането, което може да изпитваме към даден човек в живота си, става според Кейси на душевно ниво, независимо дали преживяванията ни с този човек в предишните прераждания са били „радости или скърби“. В крайна сметка решението дали е добре двама души да се посветят един на друг до края на живота си, трябва да се основава на нещо повече от физическо привличане и желание.

Тъй като желанието, стремежът един към друг и любовта може да идват и от душевно ниво, как може да се различи потенциално трайната връзка от онази, в която има само привличане, породено от минали нерешени проблеми? Висшият израз на истинската любов е „действено отдаване“, в което човек не мисли какво ще получи в замяна. Желанието е чувство или състояние, при което индивидът иска да привлече към себе си някого или нещо, а истинската любов се проявява в емоция, енергия или действия, насочени към другите, но без мисъл за получаване. Като общо, целта на всички връзки е духовното развитие. По тази причина хората, които искат да разберат дали една връзка е само кармичен дълг, или е целенасочен настоящ съюз, могат да се запитат: „Тя прави ли ме по-добър човек? Поставя ли пред мен предизвикателства, кара ли ме да полагам усилия? Насърчава ли ме да стана по-уравновесен и всеотдаен? Кара ли ме да проявявам най-доброто от себе си?“ Според Кейси здравословната връзка предполага физическа любов, но тя съдържа нещо много повече - духовни идеали, цели и стремежи, които са също толкова важни.

За съжаление някои хора погрешно заключават, че връзката със сродна душа е съвършена и в нея няма никакви трудности или предизвикателства. Те често се чувстват неудовлетворени, задето не са успели да изградят подобни отношения в живота си. В тълкуванията на Кейси се казва, че сродната душа ще ви изправи пред проблеми и препятствия, а вие ще й отвърнете със същото. Сродната душа е човек, с когото се събирате, за да се борите заедно с житейските предизвикателства и трудности, дори когато ви се струва, че той е техният източник. С други думи, сродната душа в повечето случаи отразява или ни позволява да съзрем собствените си силни страни и слабости.

От гледна точка на Кейси, семейните връзки се образуват въз основа на минали отношения, били те положителни или отрицателни. В настоящето те имат за цел да дадат на всеки член от фамилията възможност да постигне още нещо на душевно ниво. От тълкуванията става ясно, че когато една двойка очаква дете, различни души обмислят варианта да живеят с тези родители. Те преценяват и вероятните преживявания, които съпрузите могат да им осигурят. Независимо дали двойката изглежда прекрасна, или сурова в очите на околните, душата взема решение да стане част от конкретното семейство, само ако то ще й осигури необходимата програма. С други думи, ние сами избираме родителите си. Вероятно идеята, че душата може сама да си избере болезнени или дори насилствени семейни отношения, за някои е непонятна. Душата обаче мисли само за възможностите, които ще получи от дадена ситуация, а не от спецификата на самата ситуация. Например, ако притежава силна състрадателност и вроден талант за съветник-психолог, тя може би ще избере родител-насилник, за да преживее този проблем и да го реши. След това, когато порасне, ще може по-добре да помага на други хора да се справят с подобни ситуации. На душевно ниво ние си избираме такова положение в живота, което най-добре ще ни позволи да се учим и да постигнем целите на настоящото си прераждане. А дали съответните поуки ще бъдат извлечени, зависи единствено от свободната ни воля.

Ако искаш да намериш хармония в живота си, създай я в живота на другите. Ако искаш да познаеш приятелството, дръж се приятелски. Ако искаш другите да говорят и мислят добро за теб, бъди мил с всички. Защото, както се отнасяш и с най-незначителния от своите приятели или ближни, така се отнасяш и с най-добрите или с Бог, който е в теб.

През първата половина на XX век хора от всякакви прослойки и религии идвали при Едгар Кейси, за да получат съвет как да подобрят отношенията си със своите съпруги, приятели, семейства, колеги и дори врагове. Независимо за какъв тип връзка е ставало дума или каква е била продължителността на трудностите в отношенията (и дори от други прераждания), Кейси е посочвал едни и същи принципи за тяхното решаване. Според него създаването на душевно родство с всеки човек в живота ни е една от целите да бъдем на Земята. Когато отношенията са крайно влошени, човек обикновено се пита: „Защо изобщо да си правя труда“ и „Защо е толкова важно да се помирим с абсолютно всеки“. С годините, търсейки отговори на същите тези въпроси, хората са открили много от причините, съдържащи се в тълкуванията на Едгар Кейси:


• В крайна сметка всички връзки носят потенциал да бъдат значими и полезни, що се отнася до развитието на душата и личната трансформация;

• Чрез общуването с другите научаваме най-много за себе си;

• Взаимоотношенията ни се повтарят, докато не решим проблема, поради който се влошават;

• Като души, които търсят цялостност, нашата цел е да постигнем душевно родство с всеки човек, когото срещнем в живота си.


Да се замислим за момент за онзи човек, когото обичаме най-много, и да се запитаме какво е естеството на връзката ни с него. Като осмислим начина, по който го обичаме и го приемаме без всякакви условия, можем да си зададем въпроса какво всъщност усещаме. Вероятно става дума за пълна преданост, която ни кара да му желаем само най-доброто и да правим всичко възможно в тази насока. Следващата стъпка е да се запитаме кой вид любов поставя нуждите на другите над нашите. Ако успеем да добием представа за естеството и динамиката на този тип връзка, значи сме разбрали какво точно ще изпитваме един ден към всяка душа на Земята. Развитието на всяка душа ще приключи едва когато тя се научи да обича по този начин. Но не бива мащабите на тази задача да ни съкрушават - според тълкуванията има два фактора, които определят неизбежния ни успех.

Първият е, че ние винаги привличаме точно онова, от което се нуждаем в момента, а вторият - че всяка душа носи в себе си елемент на съвършенство, който само чака да бъде пробуден от човешката воля. В крайна сметка, дали ще събудим своето съвършенство и дали ще си извлечем поука от всяка една ситуация, зависи само от нас и от това дали ще предпочетем да прилагаме най-доброто, на което сме способни. Кейси често е скастрял хората, които са го питали какво трябва да правят в живота си: „Това е повтаряно безброй пъти — прилагай това, което знаеш днес, утре ще ти се даде възможност за следващата стъпка. Защото то е стъпало след стъпало, поука след поука, малко тук и малко там!“.


Едгар Кейси е разисквал няколко стъпки за установяване на родство между душите:

1. Научи се да обичаш и разбираш себе си;

2. Постави си духовен идеал, който да ти служи като пътеводна светлина;

3. Започни да работиш в тази насока, като използваш максимално знанията си до момента;

4. Очаквай промяната, за да се промениш и ти самият.


Да обичат и разбират истински себе си, за някои хора е трудна задача. Поради възпитанието, личните съмнения, ниската самооценка или отрицателното влияние на част от околните, те имат чувството, че не са достойни да бъдат обичани и няма кой знае какво да споделят с другите. За съжаление този негативизъм поражда трудни за преодоляване поведенчески модели, тъй като те се самозахранват. Често хората с най-ниска самооценка имат властен родител, началник-тиранин, критикуваща съпруга или неуправляемо дете.

Кейси често е казвал на такъв човек, че постоянно привлича хора със същото ниво на самооценка, тъй като „подобията се привличат“. Поуката тук е не да се отървем от подобни връзки, а постепенно да си изградим самоуважение, добра самооценка и обич към себе си. Динамиката „подобията се привличат“ означава не само че всичко, което изразим в мислите и делата си, ни се връща, но също и че можем да видим собствените си слабости и достойнства у другите. Или най-просто казано, хората, на които откликваме емоционално, буквално изпълняват ролята на огледало. Най-много ни вбесява човек, у когото виждаме тези свои недостатъци, с които сме пропуснали или изобщо отказваме да се занимаваме. Когато откликнем емоционално (положително или отрицателно) на някого, можем да бъдем сигурни, че от него ще научим нещо повече за себе си. Ако искаме да разберем върху какво трябва да поработим в духовен аспект, трябва само да огледаме хората, които ни подлудяват. Ако пък искаме да разберем кое свое качество можем да развием, вглеждаме се в онези, от които истински се възхищаваме. Проумявайки тази динамика, ще придобием съвсем ново отношение към цялото човечество. Когато осъзнаем истинската си индивидуалност, ще разберем, че сме дълбоко свързани един с друг, че Бог е нашият родител, а всички ние сме деца от едно и също семейство./webstage.bg

Прочети…

5-те закона на глупостта и техните опасни последствия

Глупостта е много по-опасна, отколкото сме свикнали да предполагаме. Това е един от основните изводи на известния италиански историк и икономист Карло Чипола. Дълги години той изследва напълно сериозно природата на глупостта и накрая формулира пет универсални закона, валидни за всяко общество. Препоръчваме ви да се запознаете с труда на Чипола с профилактична цел и общообразователна цел, пише "Мениджър Нюз".

ПЪРВИ ЗАКОН: Човек винаги недооценява количеството идиоти, които го заобикалят

Звучи като завоалирана баналност и снобизъм, но животът потвърждава, че е истина. Колкото и добре да преценявате хората, постоянно ще се сблъсквате със следните ситуации:

- Човек, който винаги изглежда умен и рационален, се оказва невероятен идиот;

- Глупаците винаги изникват на най-неочакваното място и в най-неподходящото време, за да провалят вашите планове.


ВТОРИ ЗАКОН: Вероятността човек да е глупав не зависи от останалите му качества

Дългогодишен опит и наблюдения ме убедиха, че хората не са еднакви – едни са глупави, други не. И това е природно заложено, не е обусловено от културни фактори. Човек е глупак, така, както е риж или има нулева кръвна група. Такъв са ражда, по волята на Провидението, ако щете.

Образованието няма нищо общо с вероятността за наличие на определено количество глупаци в обществото. Това потвърдиха многочислените ми експерименти в университети с доброволци, разделени в пет групи: студенти, офис служители, обслужващ персонал, сътрудници в администрацията и преподаватели. Когато анализирах групата на нискоквалифицираните, броят на глупаците в нея се оказа по-висок от очакванията ми (което доказва ПЪРВИЯТ ЗАКОН ЗА ГЛУПОСТТА). Отдадох го на социални фактори: бедност, сегрегация, необразованост. Но, нагоре по социалната стълбица, установих същото съотношение сред „белите якички” и студентите. Още по-впечатляващо бе да видя това число и в професорските среди – независимо дали тествах теорията си в малък провинциален колеж или голям и престижен университет. Бях толкова поразен, че реших да подложа на експеримент и социалния елит на света – Нобеловите лауреати. Резултатите потвърдиха суперсилите на природата: същото количество лауреати се оказаха глупаци.

Идеята, която изразява Вторият закон е сложна за възприемане, но многочислени експерименти потвърждават желязната й правота. Феминистките поддържат Втория закон, доколкото той защитава позицията, че глупачките сред жените не са повече от глупаците сред мъжете. Изводите от него са плашещи: независимо дали ще се озовете във висшето общество, или ще решите да прекарате няколко години от живота си сред аборигенско племе, винаги ще ви се налага да се сблъсквате с такова количество идиоти, което винаги ще надхвърля вашите очаквания.


ТРЕТИ ЗАКОН: Глупакът – това е човек, чиито действия водят до щети и загуби за друг човек или дори група от хора, като при това не носят полза за самия него и дори често се обръщат срещу самия него

Третият закон предполага, че всички хора се делят на 4 групи: простаци (П), умници (У), бандити (Б) и глупаци (Г).

Ако Питър предприеме действие, което го ощетява, но в същото време носи полза на Джон, то Питър е категория П. Ако Питър върши нещо, което облагодетелства и него, и Джон, той е умник – У. Ако действията на Питър му носят полза, но Джон страда от тях, то Питър, съвсем ясно, е бандит. В последната категория Питър е глупак, когато попадне в отрицателната зона, под осите на всички останали три.

Не е трудно да си представим мащаба на пораженията, които са в състояние да нанесат глупаците, попадайки в управленски органи и облечени в политически и социални пълномощия. Струва си обаче да уточним отделно какво именно прави глупака опасен.

Глупавите хора са опасни на първо място, защото разумните трудно могат да допуснат и да схванат логиката на неразумното поведение. Умният човек е способен да разбере логиката на бандита, тъй като тя е рационална - той винаги иска да получи повече блага, но не е достатъчно умен да ги спечели. В този смисъл бандитът е предсказуем, можеш да си изградиш защита срещу него.

Да се прогнозират действията на глупеца обаче е невъзможно. Той вреди без причини, без цел, без план, на най-неочакваното място, в най-неподходящото време. Умният човек не притежава способността да предусети кога идиотът ще нанесе своя удар. Затова и атаката на глупака обикновено е изненадваща. И дори, когато стане очевидна е трудно да се защитиш, тъй като тя няма рационална структура. Това е случаят, за който Шилер казва. „Пред глупостта и боговете са безсилни."

ЧЕТВЪРТИ ЗАКОН: Не-глупаците винаги подецняват разрушителния потенциал на глупаците

В частност не-глупаците постоянно забравят, че да си имаш работа с глупаци по всяко време, на всяко място и при всякакви обстоятелства означава да направиш грешка, която ще ти струва скъпо в бъдеще.

Простаците от категория П (припомнете си Третия закон) обикновено не са способни да разпознаят опасността от глупаците, което не е странно. Странното е, че по същия начин глупците биват подценявани и от умниците, и от бандитите. В присъствието на глупака те се отпускат, падат им защитните механизми, докато се наслаждават на интелектуалното си превъзходство вместо спешно да се мобилизират и да сведат до минимум вредите, които глупакът във всеки един момент може да нанесе.

Разпространен стереотип е, че глупакът вреди само на себе си. Не. Не бъркайте глупаците с безпомощните простаци. Никога не се съюзявайте с глупаци, въобразявайки си, че можете да ги изпозвате за собствена изгода. Ако постъпвате така, очевидно е, че не разбирате природата на глупостта. Така сами предоставяте на глупака поле да се развихри и да сътвори непоправими поразии.

ПЕТИ ЗАКОН: Глупакът е най-опасният тип личност

Следствие: Глупакът е по-опасен от бандита

Резултатът от действието на бандита е преминаване на благата от един към друг. На обществото, като цяло, от това не му става нито по-топло, нито по-студено. Ако в него преобладават бандити, то тихо си загнива, но нищо катастрофално не произтича. И всяка система би се свеждала до трансфер на богатсвото към тези, които предприемат действия в тази посока. Ако хипотетично допуснем, че в едно общество всички са бандити, то системата би се наслаждавала на стабилност. Това лесно се онагледява с всяка страна, в която властта е корумпирана, а гражданите й постоянно заобикалят закона.

Когато на сцената обаче излязат глупаците, картината изцяло се променя. Те нанасят щети без да извличат ползи. Благата биват унищожавани, обществото обеднява.

Историята доказва, че във всеки един период – независимо дали хилядолетия назад, или сега, дадена страна прогресира тогава, когато във власта има достатъчно умни хора, които удържат активните глупаци и не им позволяват да разрушат това, което умниците са създали или произвели. В регресиращите страни, глупаците са също толкова на брой, колкото и в прогресиращите, но във върхушката се наблюдава ръст на дела на глупавите бандити, а сред останалото население – на наивните простаци. Такава промяна на съотношението неизбежно ускорява деструктивните последствия от действията на глупаците и цялата страна отива по дяволите.

obekti.bg

Прочети…

Чък Паланюк: Когато не знаем кого да мразим, мразим себе си

Днес е един от онези дни, в които Слънцето изгрява единствено за да те унижи.

Наричат го нихилист. Той вижда себе си като романтик. Чък Паланюк пише романи, в които героите са самотни, низвергнати и неуравновесени. Отчаяни до пръсване и неуморни в лунатичния си бяг към илюзиите, които им обещават спасение, естествено винаги получават не точно това, което са искали. И това щеше да е страшно смешно, ако не беше толкова абсурдно трагично и пълно с кръв, сълзи и черва.

Не си специален. Не си красива и уникална снежинка. Ти си същата разлагаща се органична материя, както всичко останало. Ние всички сме част от една и съща купчина тор.

Презервативът е стъклената пантофка на нашето поколение. Нахлузваш си един, когато срещнеш непознат. Танцуваш цяла нощ. После го изхвърляш. Презерватива имам предвид. Не непознатия.

Хората забравят, че пътят към нищото, също започва с първата крачка.

Хората не искат животът им да потръгне. Никой не иска проблемите му да секнат. Драмите им. Лудостите им. Да разплетат конците на историите си. Да разчистят кашите си. Защото какво ще им остане? Само голямо страшно неизвестно.

Разликата между това как човек изглежда и това как си се представя сам е огромна. Сигурно затова вампирите живеят вечно, защото не могат да се видят в огледалото.

Фактът, че се раждаш, прави родителите ти Господ. Ти им дължиш живота си, а те те контролират. После пубертетът те превръща в сатаната, само защото искаш нещо по-добро.

Можем да прекараме целия си живот, оставяйки света да ни казва кои сме. Или да си решим сами.

Само ако можехме да простим това, което са ни сторили… да простим това, което ние сме сторили на другите… ако можехме да оставим всичките си истории в миналото. Ролите си на злодеи или жертви. Само тогава, може би, ще спасим света.

Хората се влюбват толкова дълбоко в болката си, че не могат да я изоставят. Същото е с историите, които разказват. Сами се пленяваме.

Най-добрия начин да забравиш за целта – втренчено разгледай детайлите.

Миналото ти е само един разказ. Веднъж като го осъзнаеш, то няма повече власт над теб.

За това пиша, защото на живота може да се гледа само в ретроспекция. Не можеш да контролираш живота, но поне можеш да контролираш твоята версия за него.

Истинските ни открития идват от хаоса, от там където всичко изглежда и грешно и глупаво и безумно.

В това се състои и свободата. Когато загубиш всякаква надежда.

Без истинския хаос няма да имаме истинска хармония. Докато нещата не могат да отидат на зле, не могат и да отидат на по-добре.

Хората трябва наистина да се настрадат преди да поемат риска да правят това, което наистина обичат.

Разбери от какво се страхуваш и отиди да живееш там.

Изкуството се ражда винаги от мъката. Никога от радостта.

Може би самоусъвършенстването не е отговорът. Може би самоунищожението е отговорът.

Не искам никога да бъда завършен. Не искам никога да бъда доволен. Не искам никога да бъда перфектен.

Намери ценното в безполезното. Виж доброто в това, което целия свят нарича зло.

Хората използвали нещо, което наричали телефон, защото мразели да бъдат близо до другите, но се страхували да са сами.

Подходящо е да се разплачеш в задушния мрак, когато виждаш, че всичко, което си постигнал, ще свърши на боклука. Всичко, с което се гордееш, ще бъде изхвърлено. Всички, които обичаш, ще те отхвърлят или ще умрат.

Без значение колко много обичаш някого, ще се дръпнеш назад, когато локвата му с кръв се приближи прекалено близо.

Можеш да сториш на любимите си хора и по-лоши неща от това, да ги убиеш. Най-лесно е да гледаш как светът го прави.

Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек.

Всичко, което прави Господ, е да наблюдава и да ни убива, когато му станем скучни. Никога, никога не трябва да бъдем скучни.

Купуваш си мебели. Казваш си, че това е последният диван, от който някога ще се нуждаеш в живота си. Купуваш си дивана и за следващите няколко години, независимо какво се обърка в живота ти, поне ще си доволен, че си оправил проблема с дивана. Тогава идва и точният комплект чинии. После перфектното легло. Завесите. Килимът. След това се оказваш в капана на прекрасното си гнездо, а нещата, които преди притежаваше, сега притежават теб.

„Ако не знаеш какво искаш“, каза портиерът, „ще имаш много от това, което не искаш“.

Сега хората виждат реклама за чипс с извара, тичат в магазина да си купят и наричат това свободна воля.

Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон.

Всички гледаме едни и същи телевизионни програми… Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е повторение… Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.

Векът на Просвещението благополучно завърши. Ние живеем във века на Мрачното Невежество.

Ключът към спасението е вниманието, което привличаш. Колко си популярен. Какъв е зрителския ти дял. Колко хора разпознават името ти. Шумът.

Това наричаме цивилизация. Хора, които никога не биха изхвърлили боклука си през прозореца на колата, те подминават с надуто до дупка радио. Хора, които никога не биха пушили в пълен ресторант, крещят до прегракване по мобилните си телефони. Крещят си един на друг през масите. Хора, които никога не биха пръскали с инсектициди или хербициди, замърсяват квартала с музика от шотландски гайди. С китайска опера. С кънтри. Сред природата е нормално да чуеш птича песен. Не е нормално да чуеш Патси Клайн. На улицата шумът от колите е достатъчно дразнещ. Ако прибавиш концерт на пиано в си минор на Шопен, положението не се подобрява. Пускаш силна музика, за да не слушаш шума от улицата. Съседите надуват уредбата си, за да не слушат твоята. Ти усилваш своята. Всеки търси да си купи по-голяма уредба. Започва надпревара за по-силен шум. Не можеш да победиш с мелодичност. Никой не обръща внимание на качеството. Силата на звука е всичко. Никой не се интересува от музиката. Всеки иска да надвика другите.

Старият Джордж Оруел не е разбирал нищо. Големият брат не ни гледа. Той пее и танцува. Вади бели зайци от цилиндри. Големият брат се старае да привлече вниманието ти във всеки момент, докато си буден. За да не можеш да се съсредоточиш. За да бъдат сетивата ти винаги притъпени.Той се стреми да убие въображението ти. Докато закърнее като апендикса ти. Стреми се да отвлича вниманието ти. Това постоянно разсейване е по-лошо от непрекъснатото наблюдение. Когато сетивата ти са притъпени, никой не се интересува какво можеш да си мислиш. Когато въображението на всички е атрофирало, никой не може да бъде заплаха за властта.

Най-добрият начин да пропилееш живота си е да си водиш записки. Най-лесният начин да не го изживееш е просто да гледаш. Да търсиш детайлите. Да отразяваш. Да не се намесваш.

Можеш да придобиеш власт над хората, като се преструваш на слаб. Контрастът кара хората да се чувстват толкова силни. Да спасяваш хора, като ги оставиш те да те спасят.

Хората действително са готови да продадат всичко, ако цената ги устройва.

Когато не знаем кого да мразим, мразим себе си.

Най-добрият начин е не да се борим, а да отминем. Не се опитвайте постоянно да оправите нещата. Това, от което бягаш, остава с теб най-дълго. Когато се бориш срещу нещо, само го правиш по-силно.

Виждам най-силните и умните хора, които някога са живели. Виждам целият този потенциал. И го виждам прахосан. Дявол да го вземе, цяло поколение бензинаджии. Сервитьори. Роби с бели яки. Рекламите ни накараха да гоним коли и дрехи. Работим служби, които мразим, за да купуваме боклуци, които не ни трябват. Ние сме поколението Х на историята. Без цел и без място. Ние нямаме велика война. Нямаме голяма депресия. Нашата велика война е духовната. Нашата голяма депресия е нашият живот. Всички сме възпитани от телевизията да вярваме, че един ден ще сме милионери, филмови идоли или рок звезди. Но няма да бъдем. Малко по малко го разбираме. И това страшно много ни вбесява.

Телевизионните състезания са измислени, за да ни накарат да се чувстваме по-добре относно случайните и безполезни факти, останали от нашето образование.

Може би човек не отива в ада за онова, което е сторил. Може би отиваш в ада заради това, което не си направил. За нещата, които не си довел докрай.

Дали вечното щастие в Райската градина е било толкова отегчително, че изяждането на ябълката е било оправдано?

Когато никой не те поглежда, можеш да пробиеш с поглед дупка в хората. Забелязваш всички онези дребни подробности, върху които никога не би се спрял достатъчно дълго, ако и другият си направи труда да те погледне. Това… това е твоето отмъщение.

Толкова е трудно да забравиш болката, но е още по-трудно да си спомниш сладостта. Нямаме белег, който да напомня за щастието.

Предполагам, че е успокояващо, може би някакво чувство за самоконтрол, да си причиняваш по-лоши неща, отколкото светът някога би посмял да направи.

Раждането ти е грешка, която се опитваш да коригираш през целия си живот.

Стоим на ръба на покрива, а дулото на пистолета е в устата ми. Чудя се колко чист е този пистолет./lunatic.bg

Прочети…

Промени света. Промени другите. Промени себе си - Трите врати на мъдростта

Приеми всичко


За пътя на живота и вратите на мъдростта, които трябва да отворим – разказано от френския писател Кристиан Годфроа


Един цар имал един единствен син - смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.

– Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота - казал младежът.

– Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.

Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело: "Промени света"

– Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.

И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.

Минали години.

Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.

– Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.

И изчезнал.

Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело: "Промени другите"

– Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.


И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му.

Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.

Минали години.

Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.

– Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.

Казал старецът тези думи и изчезнал.

След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело: "Промени себе си"

– Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.

И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:

– Какво научи по пътя?

– Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.

– Добре – казал старият мъдрец.

– Да – продължил принцът, – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!

– Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.

Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна! Надписът гласял: "Приеми себе си"


Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.

– Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен – казал си той.

Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.

Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:

– Какво научи по Пътя?

– Научих - отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.

– Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.


Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:

"Приеми другите"

Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.

Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:

– Какво научи по Пътя?

– Научих - отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.

– Добре – казал мъдрецът. – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.

От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело: "Приеми света"

– Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.

Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?

– Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.

– Научих - отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът й се струва весел. Когато нещо й тежи, светът й изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.

– Това е Третата мъдрост – казал старият мъдрец. – Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.

Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.

– Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.

И старецът изчезнал./webstage.bg

Прочети…