Велики мисли и цитати на Тери Пратчет

Тери Пратчет

Литературният свят и феновете скърбят за загубата на Тери Пратчет - писателят, известен с безграничното си въображение и сентенциите за живота, изпълнени едновременно с дълбок смисъл и немалка доза хумор. Негова например е фразата: "Бих бил по-ентусиазиран да окуражавам мисленето извън рамки, когато имам каквито и да е доказателства за наличие на такова в рамките."


Представяме мисли и цитати на Тери Пратчет, подбрани от "Гардиън" и различни негови интервюта и книги, без претенцията, че те изчерпват цялата същност на прочутия писател. Ето с кои негови думи ще го запомним:

"Същината на живота е като да гледаш филм. Само че винаги го пускаш 10 минути след началото и никой не ти разказва сюжета и трябва да го изградиш сам от уликите, с които разполагаш." ("Подвижни образи")

"Истинската глупост побеждава изкуствения интелект всеки път." (от романа "Дядо Прас")

"Бих предпочел да съм надигащо се шимпанзе, отколкото падащ ангел."

"Няма смисъл да правите нещо, ако някъде няма някой, който би предпочел да не го правите."

"Историите с въображение имат способността да разстройват хората без такова."

"Фентъзито е като велоаргометър за мисълта. Не може да те отведе никъде, но тренира мускула, с който може да стигнеш навсякъде."

"Тези, които търсят истината, трябва винаги да бъдат предпочитани пред онези, които мислят, че вече са я открили." ("Чудовищна команда")

"Магията пак е магия, дори ако знаеш как се прави." ("Шапка пълна с небе")

"Има моменти в живота, които хората трябва да знаят да не изпускат. Балоните са проектирани, за да учат малките деца на това."

"Цялата вселена е чисто и просто разделена на неща, които са (а) за чифтосване, (б) за ядене, (в) за избягване и (г) камъни."

"Ако не превърнеш живота си в история, просто ставаш част от нечия друга история." ("Изумителният Морис и неговите образовани гризачи")

"Истината може и да е някъде там, но лъжите са в главата ти."

"Добрината е в това, което правиш. Не в онзи, на който се молиш."

"Нямам полза от хора, които са разбрали границите на възможното."

"Толкова много вселена и толкова малко време."

Винаги си избирай по-голям враг. По-лесно се улучва.

Казват, че обратното на шума е тишината. Това не е вярно. Тишината е само отсъствие на шум.

Слънчевата светлина мисли, че е по-бърза от всичко, но греши. Без значение колко бързо пътува тя, тъмнината винаги е там първа и я чака.

Автентичната тъпота всеки път надминава изкуствения интелект.

Фантастиката и фентъзито са като спортен уред за мисълта - не могат да те отведат никъде, но тренират мускула, с който можеш да стигнеш навсякъде.

Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

"Цветът на магията"
Нека по-добре да кажем, че ако пълният и абсолютен хаос е светкавицата, той е просто този, който ще застане насред бурята горе на хълма, облечен в мокра медна броня, и ще се развика, че всички богове са копелета. — Ринсуинд за Двуцветко

Не, това което не харесваше у героите, беше самоубийствената им мрачна унилост, когато бяха трезви, и пагубната им лудост, когато бяха пияни. — Ринсуинд за героите

"Фантастична светлина"
Слънцето изгряваше бавно, сякаш се чудеше дали си заслужава труда.

Функционирането на Вселената, казваха те, зависи от равновесието на четири сили, а именно: обаяние, убеждение, несигурност и инат.

"Посестрими в занаята"
Нещата, които се опитват да приличат на други неща, често пъти приличат на нещата повече от самите неща. — Баба Вихронрав

Ключът към разбирането на всички религии е, че представата на боговете за добро забавление е „Не се сърди, човече" с криви зарчета.

"Жътварят"
— АМИ ДА. НЕ БИВА ДА СИ ПРАХОСВАМЕ ВРЕМЕТО! — Смърт донагласи седлото, после тикна златния си животомер под гърбавия нос на Албърт. — ВИЖ! ИМАМ ВРЕМЕ! НАЙ-ПОСЛЕ ИМАМ ВРЕМЕ!
Албърт се отдръпна уплашен.
— И щом вече го имате, какво ще го правите?
Смърт яхна коня.
— ЩЕ ГО ПРОПИЛЕЯ.

"Малки богове"
Костенурката е животно, притежаващо скорост, достатъчна му, за да хване марулята.

Гравитацията е навик, от който е трудно да се откажеш.

Някъде в тропическата джунгла на подсъзнанието му изникна пеперудата на съмнението и се опита да размаха крилца, без изобщо да подозира какво твърди теорията на хаоса за подобни явления...

Времето е наркотик, в големи дози убива.

Не можеш да отложиш неизбежното. Защото рано или късно стигаш до мястото, където неизбежното просто седи и чака.

Боговете не обичат хората да не вършат нищо. Ако не са заети непрекъснато, хората биха могли и да се замислят. Част от мозъка съществува, за да не позволи това. И постига резултати. Кара хората да скучаят насред чудеса.

Човек може да влезе в ада, яхнал собствения си език.